Ръка подай! Пътят е неравен
и чакат те по стъпките му
всякакви митични същества.

Безсънието е вечност синя. Вечността за разнообразие ще има край. Краят ще бъде предаване. Предателството - прегръдката на мека завивка. Завивам се с безсъние.
А ако няма измъкване от лабиринта? Ако има само въпроси, които винаги ще чакат...

 
                                            * * *
                             (Палачинката в тигана)

 
Окриляване
Времето ни, нашето кратко време,

 
 
 

"искам да напишеш нещо за морето"
"стих или проза"
"проза"

 
* * *
Не можем времето да променим-

 
* * *
Отново е вечер, стаена

 
 
 

От много време съм си наумила да направя нещо... и ето, че пристъпвам към старата си идея. Причината е, че не успях да го направя по нормалния, книжен начин. Поводът е импулса. ;)
В следващите постинги ще "издам" парченце по парченце една...

1.
Улици без край, площади
паркове и смях и сгради.

1.
Какво ще кажеш ако те попитам
за теб кое е истински голямо?

Как е трудно в дни на тежест
да намериш сили забравени.
Пориви се гонят метежно -

Оперираха ме. Лека операция - вече съм далеч по-добре. Но споменът за отделението още задавя гърлото ми. Три дни... За три дни се нагледах на мъката на хората.
Толкова е странно там. И всеки се бори...не за власт, не за слава, не за пари....

Люляците са цъфнали в нашия квартал. Люляците са цъфнали. Още от дете за мен това е един празничен ден. Вървя по тротоарите и пия от този сладък аромат. Развеселявам се, успокоявам се... Не зная защо ми действат така, тези лилави немирни...