Писна ми навсякъде да чета или слушам все едно и също - колко е гадно в България, колко бездушни са станали хората, колко злобни са българите и т.н. И все същите водови и примери - войната по пътищата, боклуците, пиянските свади, пресича...

Вниманието на човек се задържало за около 7 минути, когато слуша някаква реч. 7  минути, в които да го накараш да се обърне към теб, да го заинтригуваш, да го сграбчиш, да го направиш "приятел" на идеите си. Малко време, ала все пак го и...

            АПРИЛ – име, което буди сълзи и гняв. Име, което звучи като тръба, разбудила мъртъвци. Име, което значи смърт и кръв, и ужас и вечна слава.
            Ние все забравяме, но историята помни онези времена на геройства и...

Странна нощ. Настръхнала. Ароматна. Бляскава.
Как да заспя? А и в главата ми се премятат всякакви мисли - за Бог, за вярата, за обичта, за хората. Ще взема да стана философ накрая от толкова много мислене.;)
Ала все по-настойчиво в главата...

Едно дете в тълпата загубено
търсеше своята майчица тиха,
с лице от вятър обрулено

Понеже имам много задачки, малко (да не кажа никакво) свободно време, закъснения в изпълнението на хиляди нещица и тежка форма на нежелание да се занимавам с тях - чета. Ровя се из мрежата и блоговете на хората, чета и се ядосвам, защото...

Понякога не можеш да помогнеш на тези, които обичаш най-силно в този свят. Принципна невъзможност, която не се променя нито от силата на обичта ти, нито от силата на желанието ти. Ти просто не можеш - няма болка равна на тази. Няма нищо ...

Беше топла пролетнета вечер, ухаеща на цвят и спокойствие. Белите звезди, накацали по клоните на ябълките светеха в нощта като малки надежди. Ветрецът довяваще отнякъде звуци от нежна балада. Музиката се погалваше в стъклата на прозорцит...

Крясъци! Думи! Бомби! Взривове! Глъчка! Шум! Пукот!
Да взривим спокойствието! Омръзна ми от всички, които те дърпат на страна, прикарват те в някой тъмничък ъгъл, за да ти прошепнат нещо тайно, нещо което не бива да се чува от другите. ...

Провали и възходи кичат надпревата ми с дните.  И всичко е преходно, и всичко е само идеал. Банално е, но живтотът е кратък, безрасъдно кратък. Ако аз не го направя такъв, какъвто искам да бъде, кой да го направи. Сърцата си тромави не м...

Аз искам с теб да си останем
недоизказани и неразгадани
среднощни, тихи нашепвания

Цигара и чаша горещо кафе
и една тераса - над света.
Аз срещам изгрева като дете,

Няма сини безбрежности,
повярва ли ми вече?!
Няма изгарящи нежности,

"Ела, Човеко, утрото не чакай - печатът НЯКОГА ще носи тоя свят.
Без сила зная щом остане някой - в самотност не изкупва
своя грях."  ("Какво си друже?"  Жанета Георгиева; 1988)

Данъци и такси.
Неплатени сметки.
Ала някакси