Погледай! Вече няма нищо.
В дланите на мрака чезнат,
пориви и устреми предишни.

Всички хора, в които словото е нещо съвсем обичайно, нормално, притежават тайната на най-древните скрижали. Сигурна съм, че никой поет не мисли своето стихотворение. Далчев описва много добре това усещане в "Младост" - "внезапно звъннали...

Знаеш ли как пламъка
се гали в сводовете
на вярата -

Wicked mind is a weapon of mass destruction
Misinformation is a weapon of mass destruct
Racism is a weapon of mass destruction

Ти си всичко това, което ме държи
на този голям живот, над бурните вълни...
...

Скъсани ли бяха твоите струни
или погребани под сълзи и метал,
или разстроени, ненагласени,

Аз съм онова момиче,
което ти все още не познаваш.
Тя във цвят се сътворява

Един точно днес за мене няма време,
друг изпаднал е в дупка, даже в яма
третият замина и сега е може би добре,

Ти ми каза: "Ще бъдеш нещастна!" И после направи всичко възможно, за да ми докажеш колко си прав. А аз гледах от страни на себе си странните ти маневри и се надявах да спреш да гледаш моя свят през своите очи.
Ти ми каза: "Ще бъде опасно....

 
 
Една мечта, смутена от реалност,

Аз в онзи ден не бях красива.
Косите, вързани небрежно,
походката лека, безбрежна

В съкровената стаичка
на най-тайните желания,
влизам с пребито сърце.

Да нахраним сърцата си с удари,
да подарим на сърцата си нежност -
толкова малко е нужно,

Обичам да усещам
как се движиш в мен,
как аз във тебе се изгубвам

Трябва да има причина за това, че съм крал на своя замък,
трябва да има причина за това, че съм свободен на прага му.
Трябва да има причина за това, че съм крал на своя замък.