"Господи, всяко приятелство нека изстрадам и ми прости!"
Помниш ли прохладния аромат на боровата горичка и до днес повтаряща прошепнатите ни тайни и веселия смях? Помниш ли улиците, покрити с павета и препънати стъпки, по които разсипх...

Какви са тези камъчта речни,
които на душата ми убиват?
От суета или от нечовечност

Точно днес няма да се ядосвам.
Казвам си, отварям очи и виждам, че котката е съборила вазата, водата се е разляла върху страниците, които съм писала до три през нощта и половината за нищо не стават.
НО точно днес няма да се ядосвам. Събира...

От скука, от безделие...без някаква особена причина се разрових в старите си тетрадки. Ето нещо писано много, много отдавна (плаче за редакция - признавам си, но не му убих умишлено автентичността). Писано е за баща ми. По един тъжен пов...

Нежелана, нечакана, нетърсена
невъзможна, невъзпитана,
нечакаща, неосъзната

Веднъж видях звезда, сътворена
от миг на невзиране,
озарила очите, лицето и стаята

Колко книги ненаписани е издала душата ми.
Богата на опит, на мечти и на вяра, облечена
в сините дрехи на най-любимия ми приятел?

Или защо се подаваме на провокации?
(от поредицата...или поне смятам да стане такава: Въпросникът на моята душа. Идеята е да записвам всички истини, до които съм достигнала...без претенциите да бъдат правилни, но валидни за мен и моето по...

От два месеца насам интензивно се занимавам с проучвания върху себе си и собственото си поведение. Проследявайки закономерностите в живота си и изправяйки се упорито срещу въпросника на собствената ми душа. Колко страшно е това обръщане ...

Дочувам и насън вика ти.
Почакай! Идвам скоро.
Имам още малко да науча,

Наричам слънце всеки, който
с лъчите си разпръсква
аромат и топлота.

Здравей,
(нали така започва всяко писмо). Хубаво начало, свързано със здравето. Тук се сещам и за един виц: Отишъл някакъв младж в казармата, получил писмо от любимата си, но не знаел какво да й отговори и попитал своя старшина. "Е, как д...

Тази вечер ми се случи нещо странно. При мен "дойде" една песничка, която бях забравила. С нея вдишах свеж въздух и бързам да я споделя с вас. Насладете се!

Слепи, задръстени, глухи, отровени, намръщени, забързани - такива посрещнахме днес повика на миналото. Кръвта на дедите ни е попила в земята, която ражда плодовете на на нашето оцеляване, а ние не успяваме да помълчим за една минута. За ...

От косите ми се стича пак дъждовната вода,
колко хубав е дъжда, колко хубав е дъжда.
Лицето си измих във капки сребърна вода