Не ти позволих, не ти позволих да умреш.
Да малко пребит си и тромав, и смешен,
но жив си, приятелю, и синята риза переш.

Сега е точния момент да споделя най-истинския си стих, писан някога за човека, когото обичам. В него някога затворих всичко, което си мисля за него, всичко от което се страхувам, всичко, за което съм си помечтала. Не! Това дори не е стих...

Научи ме, Господи, да мразя,
да мразя тихо и дълбоко,
докато усмивката си пазя

Очаквах, че ще бъде страшно, че ще бъде много, много трудно. Бях се подготвила за всичко - за болката, за сълзите, за отчаянието. Бях се поготвила дори за това, че отново ще загубя приятеля със синята си риза, че единственото, което ще и...

Пия си кафето,
компания правят ми
думите на песента...

които знаят как се обича и каква е Истината в Любовта.
miaa, прегръщам те много топло.
"Любовта е живот -

Силните
автор: Веселина Атанасова
Силните плачат сами.

Колко самота ме чака, Господи,
колко глухи, пропилени дни
без нежност, без опора,

Стресна ме вик на птица подранила
и кошмарите попи със нежни трели.
За сън е късно, рано е за събуждане

Как лети времето?! Как лети... и по-добре.
Да идва бурята, да идва, да се развилнява,
рани да отвори, рани дълбоки и стари,

Пребитите криле да закърпиш със песен,
сълзите да преглътнеш, за да стане светло
в чужди мисли, за да стане свело и по-лесно.

Днес ми дойдоха на гости стари приятели... прекрасно усещане.
От колко време не съм изпитвала такова спокойствие, толкова чиста топлота, толкова сърдечност. И колко е странно как разговорите са същите, шегите са остри, но от тях не боли, ...

Сега се сещам...
Не беше се обръснал.
И бляскаше в очите весел смях.

На сън видях те,
дяволът държеше за ръка...
На това ли ще играем?

Натикайте я в подземията на съвестта,
заключете я в най-мрачните затвори,
вградете я във камък, издигнете стена -