Дългият път към дома -
как искам да го извървя.
Да прегърна онзи залез,

Хубаво е, когато някой ти каже с кротка усмивка: "Сбъркал съм за теб, приятно изненадан съм да открия, че не си такава, за каквато те мислех" Става ти много хубаво, че си успял да покажеш себе си, че са надникнали зад лекомислената, изми...

Първата мисъл, Господи, първата мисъл...
Събуждам се и пак си там -
на границата между съмя и деня.

Страстта ми към котките
е като страстта към живота.
Всичко в тях ме вълнува.

                            
А помниш ли, излезе усмихната,
поздрави весело съседите

Колко много време се натрупа
без да съм докоснала дори
с едничък пръст и жест

Тя, която до вчера живя
с пламък и с пламнали слова
надписа деня и нощта;

Take this broken wings.
Take this broken face.
Take this broken smile.

Тълпят се думи и пориви
на изходите и входовете ми
и в безтегловието на словото

                                               Остани ти в момента. Какво повече можеш да направиш?
По равно дал е Бог от всички чудеса -
Живот и Смърт; Слънце и Луна.

На времето сълзите
яростно заудряха покоя
на измитите прозорци,

Приятели стари, верни до гроб
правят планове за мен -
всеки нещо начертал е,

На сън ли те измислих?
На яве ли те преживях?
Невидимо ли те написах?

Тайничко я наричам Акакий Акакиевич. Тя е моята по-нежна версия на калъфения човек. Г-ца Никоя - ненужна, незначима, непотребна, непроизводителна. Тя израстна и беше възпитана като непотребен болт в една сложна машина. И всичко, което то...