"...защото у къртицата, у звяра, у дивака се е запазил поне инстинктът...тия безброй люде, които усещат с цялото си същество и битието, и смъртта и божественото величие на вселената....ние...се стремим да поробим, да поделим помежду си и...

Спотайва се като стара ракия,
която с яростен повик опива,
една сянка, някъде укрила

Искаш ли да те науча да обичаш?
Да ти покажа пътища и светлина?
Искаш ли от мойта сладост да опиташ?

Неподготвена ме свари днес случайността.
Пред очите ми, очи забравени изправи,
тъй както из улиците си вървях

Защо си скръстил тъй ръце,
защо мълчиш във своята метална строгост?
Развържи оковите и засипи ме

Не, защото някой ми каза "Не си отивай!", а защото друг каза "Отивам си".
Нека възстановяването на блога ми бъде
В ПОДКРЕПА на Ясен Ведрин и блога му.

От колко време не бях позволявала да ме връхлети гняв и да ме застигне обида.
Колко лесно се случи в плод на съмнение, в плод на предчувствие, докато премятах спомени за стари случки.
Замразявам този блог.

За всичките строшени стъкалца,
облизала с езика на подметката;
За всички рани солени на върха

Пясък в дъното на моите мисли
отронва пясъчни секунди.
Вълните намират пристан сега

Приятелю,
ти знаеш какво за мен е свободата и какво готова съм да сторя в нейно име. Досега не съм те крила никога, лицето ти без страх показвах, ризата като знаме развявах. Да бъдеш ти свободен и крилат, значи аз да сбъдвам птицата в себ...

Не започнах ли любов да прося,
проклета гордост - хиляди въпроси...
Ако по милост спреш до мене -

Нямам тема...потресаващо.
Съзнанието ми сякаш се е изпразнило за всичко тревожно. Хубаво е да не мислиш и да не се кахъриш за нищо, даже е прекрасно. Едно такова леко, приповдигнато, страхотно...
Има неща, които не са в наша власт да проме...

Непознатите обсъждат заради едната клюка, враговете завиждат, приятелите съчувстват, истинските приятели съпреживяват всичко по равно.
Да преживея с теб това, за мене беше много болезнено и странно,
дано го скрих от теб, дано успях. Защото...

Седях на масата
и отпивах кафето си,
за компания имах самота

ЕДНА ЛИ песен досега написах -
изпята тихо, плакана на глас?
Потърсим ли във всичко само мисъл,