Можем да бъдем безлични. Да вървим из пътеките на света без да се замисляме за минаващото покрай нас време, задушавайки се в мъглите. Да завиждаме на птиците, но никога да не съберем смелост да бъдем като тях. Да мразим това, че не правим нищо с живота си, но никога да не наберем инерция за промяна. Да виждаме сивото наоколо, но никога да не успеем да си изградим защита срещу проникването му в душите ни.
Можем да бъдем сладки и мили, да дремем, сънувайки розово и да позволяваме на всеки ни гали по коремчетата. Да бъдем добри и отзивчиви и винаги да правим добро и да говорим красиво.






Можем да бъдем зверове. Да нападаме хищно и противници и съюзници, за да задоволим глада си. Да бъдем жестоки и мразени, да не срещаме никъде подкрепа, защото не я търсим. Да живеем в свят, в който цари едно единствено правило: "Печели по-силният!". Да гледаме винаги да сме победители, без да забелязваме колко красиви цветя са останали да лежат мъртви след нас.


Можем да живеем в своя малък Ад, който години наред създаваме и все се оплакваме, че ни тежи, а всъщност сме щастливи именно там, където хората ни съжаляват и се опитват да повдигнат настроението ни. Защото е по-лесно да имитираме злоба и разочарование, отколкото да признаем, че просто искаме да бъдем - ЩАСТЛИВИ и ОБИЧАНИ! Защото е по-безболезнено да си кажеш: Аз не мога да обичам и да бъда обичан! Защото е по-безопасно да излезеш с чадър под дъжда, нали?! О, за бога, пробвайте да се измокрите! Ние можем да бъдем, каквито ни се прииска. Никой няма право да ни съди и наказва за избора ни. Можем да изберем как да ни виждат другите, как да ни възприемат. Ние можем всичко. Но нека не забравяме нещо много важно: Единственият съдник, който ще има правото да ни каже това не е допустимо, това е гршно, това е престъпление, сме самите ние. А ние даваме най-тежките присъди. Изводът ли? Толкова е простичко. Говори, прави и търси онова, което те прави щастлив! Бъди там, където ще се чувстваш добре и удобно. НИКОГА не бъди нещо, което знаеш, че ще се хареса на околните! Никога не върши или казвай неща, за които знаеш реакцията на света и си готов за нея. Остави се да бъдеш изненадан! И най-сетне изживей този живот, за бога! Какво чакаш?!

кефиш!
http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=214685
http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=213375
Поздрав с тез две мои разказчета!Ти сякаш си ги обединила!Поздравления!

...и за коментара и за поздрава. Разказите ти, много ми харесаха. И, хей, опитай дъжда! ;)

го опитах! И ми хареса!:)

има си хас да не ти

Да, наистина няма смисъл да чакаме... Защото най-големият убиец на мечтите и щастието ни е бездействието и неосъществените намерения. Харесва ми позитивизма ти!:) Поздрави;)

както го казваш . Хареса ми Поздрав!