Не искам да познавам твоите тайни, не искам да узная големите истини, не искам да ми разкриваш нищо. Нито от младите си кристални устни, нито от буйната порочност на пенливите води. Не, аз днес за друго съм при теб. Сенките се залюляват в аромат на липи и на кестени - сладост до лудост. А аз не мога да се опия от нея. Разбраш ли? Вълните се плискат в босите треви по брега и ми шепнат пак стари легенди, но аз не искам това, не искам твоите тайни. Достатъчно узнах. Тук съм, за да давам. Вземи страховете ми погрешни, вземи солената тъга, вземи раните от дланите и ги удави в Бяло море. И ми дай в замяна ново име, което да ме стряска и тревожи, което да ме прави смела и свободна. Кръсти ме! За да стана буйна и открита, за да взема малко от лудия ти нрав. Не искам вече старите ти тайни, но и своите презирам, вземи ги и остави ме безпаметна. Нека не си спомням, че мога да се страхувам.
На твоя бряг от кестени стоя и чувам как се увличаш в своята мощ. Сестрице, душата ми вземи в пяната на тези яростни вълни и я разбий в първия водопад, ако оцелее, отведи я в Гърция. Тя от толкова време е солена, ще й бъде добре в морето. 
От тебе днес не искам чудеса! Не искам и да си говорим дори. Само тихо тук, под кестените ще приседна и дълго ще те гледам, докато не се смилиш над мен и страховете ми не вземеш, докато не ти писне да ме гледаш в огледалния си гръб, докато не се решиш...да ме спасиш.