Без звук и глас и мисъл,
към теб пристъпям смело,
чакан ден на сбъднати копнежи.

Студено е слънцето,
усети ли му  целувките,
по върховете на пръстете,
докато пушеше вън.
И скреж е посребрил,
пътищата и колите-
блести света за нас,
за теб и мен,
за първият ни ден.

Без звук и глас и мъсъл,
чело опрам в твойто рамо,
и наоколо се губи смисъла
на вечността смълчана.

Шампанско, преглътнато с целувка,
договор за щастие.
И обета на душите,
затворен в две окръжности.

Една година...
Мина ли? Кога?

Облаците пращат,
зимен поздрав.
А аз съм мушнала носле
на топло в гънките,
на топлия ти пуловер.

Една година...
Наздраве, мили!
Аз днес отново ти се вричам,
и повтарям обета си бял.

Всяка част от себе си
и моя свят тревожен,
на тебе днес обричам,
и всичките си полети,
и всичките тревоги.
И моя ден от днес,
ще носи твийто име.
Без свян и трепет
се оставям цяла в твойте длани-
днес, утре и завинаги...

може да дадем ние жените само създателя ни знае...
Всичките ти постове са толкова откровенни, аз те приех близко.
Заслужаваш много внимание и истинска неранима обич, така както я изживяваш.
Прегръщам те , ако бих могла.
Всичко най - добро!

Благодаря ти от сърце. И аз те прегръщам.