Няма нищо там долу, нали? Всичко е една злобна шега на разсъдъка, залюлян от коняк. Там няма нищо - само трохи от вечерята и един мързелив котарак. И никой не ме вика, нали? Заклевам се, че чух как някой ме кани на пързалката. Ала само Северняка бучи във фугите на панелите. И няма никой в другата стая, нали? А лампата защо е светната? Конячена заблуда, понякога е сладка, а в повечето случаи - боли.
Сама. Сама. Предпразнично сама, тържествено самотна и пияна до оглупяване. Това ли е подаръка за Новата година - невероятно?! По - добре да поспя...

И ето едно джудже изкача иззад храстатите и ми маха с ръка. Добре де - пих или пуших? Все тая - джуджето е готино и обещава, че ще се забавлявам. И аз тръгвам след него. И хем съм аз и някак си съм друга. Аз спя, похлупила лице на масата, пияна и уморена. А тази тича след джуджето и носи дългата коса на мойто детство. Джуджето е мълчаливо - не говори, а "аз" вървя по него и нахално го разпитвам всевъзможни глупости. А после ме стресна спирачка или писък на птица- зависи коя реалност следите. И аз изгубих джуджето, но то ме беше довело при някакво езерце. Усетих се и жадна и мръсна. Наведох се да пия, а всъщност влязох с дрехите под душа. Дали водата не е "живата вода"? Дали ще има режим по празниците?
В устата ми се събра сладост - странна вода, но не и жива, май?! Де да знам - сбъркана работа. И пак тази птица, която пее с глас на остри спирачки. Поглеждам нагоре. Вали сняг. Възможно е също така да е пепел от цигарата ми. Някак много сив е тоя сняг.
А може и да е истински - защото набъбвам. Студ, не хлад. Ледена гора. Защо нямам сушилка за дрехи вътре, а трябва да излизам гола да просна прането на терасата? 
И пак някаква птица, ала все едно е телефон.
- Ало! Колко много птици - чуваш ли?
"БТК ви предупреждава, че на 23. Декември...
...ще има голямо тържество насред гората. Всички са поканени, но молим и нека всички бъдат облечени. Трезвеността не е заадължителна."
Поглеждам настръхналото си тяло и вземам дебелия пуловер, който е захвърлен на леглото. Мирише на оная гора, или на джуджето - не зная, не съм сигурна.
Къде ли се дяна онова джудже?!
А ето го - на дъното на чашата било. И малкият мръсник обича да си сръбва явно. Е няма да бъда сама.
-Наздраве, джудже!
Джуджето мълчи.
Притихвам и аз. Сама. Отвратително, обидно сама..и празната чаша, с червило по ръба на своите устни...