Те не се познават. Те не подозират, че живеят на една и съща улица. Те са млади, животът е пред тях.
Едната е самотна майка да три годишно момиченце. Другата е самотна любовница на всеки, който може да я издържа.
Едната е на социална издръжка от държавата и все се оплаква, че няма пари да купи дрехи на детето си, но така и не започва работа. Другата е с плаващи доходи, но получава много подаръци и все се оплаква, че няма кой да се сети да й подари цвете.
 Едната не изглежда добре, запуснала се иноси вехти дрехи. Другата не може да си го позволи - тя винаги трябва да е "трепач".
Едната заспива вечер до детето си и се проклина, че някога изгони баща му. Другата заспива почти всяка вечер с различен и се проклина за аборта, който преди време направи.
Първата е домакиня и обича къщата й да е чиста. Втората не се прибира много, много и не й пука какво е в тях.
Едната си мечтае за сватба и голяма бяла рокля, другата за едни ботушки, които си е харесала в ЦУМ.
Едната не обича да говори с хората, затворена е, другата все бърбори някакви щуротии и се смее.
Едната чете книги, докато бодува над детето си, което често боледува, а другата се порижа на страниците от списанията си.
Първата ходи пеша в най-големия студ, стиснала за ръчичка дъщеря си, другата се вози в лъскави коли и държи оная работа на някой, който най-сетне може и да й купи ония ботушки. (ама някак си сам да се сети)
Те и двете са глупави. Едната роди в единадесети клас, другата си купи дипломата - или по-скоро купиха й я.
Едната знае, че идват Коледните празници и я яд, че не може да купи скъпа кукла на детето си. Другата прави планове да ходи в Гърция за Нова година.
Първата е нещастна и се обвинява, че проваля живота си. Втората е нещастна и се мрази за това, че проваля живота си.
И двете са курви. И двете позволиха на живота на ги е** отзад и се правят, че им е хубаво.
И двете на Бъдни Вечер ще бъдат сами и ще си мислят за самоубийство. И двете няма да съберат смелост да го сторят. И двете ще плачат. Ще обещават да направят нещо, че да променят света си. И двете няма да направят нищо.
Те живеят на една и съща улица вече 20 години и не знаеха една за друга до вчера. Вчера засякоха погледите си. И всяка се позна в очите на другата:
- Просто една, глупава и страхлива курва! Жалка бъзла.
Те ще прескочат прага на 2009г. с болка, разочаровани от себе си.
Те ще прескочат прага на 2010г. по абсолютно същия начин.

Те са млади и всичко е пред тях, но никога не ще протегнат ръка, за да го сграбчат. Те и двете вярват, че нямат право на това.

болно е и ме заболя от думите, които си написала. Защо говориш с такава злоба?
Мразиш ли се?
Ако желаяш изтрии моят коментар- няма да се сърдя!
Ако решиш -пишими- ще го изтрия аз.

защо някой трябва нещо да трие.
А на въпроса ти - не, не се мразя.
Поздрави и весели празници!

Защо помисли, че се мразя? И още по-чудно ми е къде видя злоба?
Моля те- отговори ми, страшно ми е любопитно!