Мостове златни
от шампанени искри
и брокат от червилото ми
към твойта Коледа самотна,
през заледените копнежи
и преспите от пепел,
построих.

Мини по тях!
И ме чакай под елхата!
Поднеси ми се 
(не искам панделки,
целуфан и картички)
щом ръцете ти са мои.

Най-тъмно казват
е миг преди да съмне.
Ела и бъди изгрева
в душата ми,
гладна за разбиране.

Коледари идват
със смешни пръчки
и стари песни пеят,
а аз зад тях надничам.
И съм пак малкото момиче,
което е поставило на пост
пред вратата си нетърпението.

Ела! Не мога да запаля огъня сама.
Не мога да усетя трапчивото на виното,
не мога да се насладя докрай
на аромата на канела,
когато знам, че някъде си сам.

Коледа е още.
Още нищо не е свършило.
Още моят подарък
тръпне самотен на устните ми
и те чака.

Повярвах в Дядо Коледа,
писах му писмо,
трапеза вкусна подредих,
сама безпаметно напих,
детските си заблуждения
и обещах да съм добра,
и сътворих чудеса - 
за да не бъдеш сам.

Ала не успях сърцето ти да сгрея.
Ти млачеш в самотния следобед
и ми пращаш само гняв.
Ела при мен!
Какво като си тъжен
и си спомняш отминали неща?
Ела! Аз няма да говоря - ще мълча
и заедно с тебе ще тъжа.
Коледата ти тъжна ще спася.

Но, ела! Не трябва да си сам.
Да си сам е толкова неловко.
Не можеш даже да си поплачеш,
стреснат от ехото в стените.
Не трябва да си сам.

Ела!
Иначе ще дойда аз.
(това не е заплаха)
Любов е.