Стоях сама на оня бряг
мислите ми подострени
премятаха във мене сняг
и всичко вече беше просто.

Утре ще дойдеш и троснато
ще заявиш над мен права,
ала сега всичко е простичко -
на скалата съм сама...

И бият барабани глухи
в душата ми за път готова.
Идват музиканти - чух ги,
а зимата отново е сурова.

Оглежда се скалата трескаво
пак сама ще е сред бурите.
Гърба й ще завият преспите,
а аз краката й ще хапя щуро.