Данъци и такси.
Неплатени сметки.
Ала някакси
полека лека
пак ще оцелея.
Имам си смеха
и черния хумор,
а в света ни
в тоя шибан свят,
не се ли смееш -
ще загинеш.

Е нямам друго.
Освен, че дъното
е някак близо.
А под дъното
не ми е работа
да слизам.
Ще трябва някакси
да се оттласквам.
Дано да имам сили!

Живеем в странно време
отказвам се дори
да опитвам вече
да го разбирам.
Вечните въпроси
са тъй глупави,
когато се чудиш
дали няма да 
ти резнат тока.

Философия. Любов.
Смисъл и догадки.
Всичко е безмислено,
когато пак излизаш
под дъжда без чадър
и цяла нощ безсънна
си мислел за утре
и как ще се оправиш
без пукнат лев
в дълбоките джобове.
(направени са да събират повечко)

Дошло е ред
да си мислиш за въжето.
Ала какъвто си карък
ще го завържеш
за изгнилата греда
и най-много да постигнеш
фрактура на крака.

Гадно време.
Ама ще оцеляваме.
Станали сме по-добри
от мърлявите кучета.
Упражняваме се
всеки ден, всеки час
в оцеляване.
А котките от кофите
ни се смеят.
Жалки сме. Нека.
Ала ще прискимтим,
щ завъртим опашка
и някой ще подхвърли
парче баничка.

Та нима може
повече да иска
и за друго да мечтае
едно обикновено
квартално кутре,
което само чака
да стане Май,
че да си сгрее костите.
И се надява някой
пиян келеш
да не го размаже,
докато пресича улицата
към кофата за боклук.