Аз искам с теб да си останем
недоизказани и неразгадани
среднощни, тихи нашепвания
с толкова обич прошепнати.

Безименни герои в дълъг стих,
поели с въздуха копнежа тих.
Нереални отблясъци на вятъра,
който думи странни подмята.

Невидими, несъществуващи дори...
Реалността понякога боли.
Нека си останем просто мечтани
без да сбъдваме тези мечти.

Аз искам да не те познавам,
тайните не искам да узнавам,
не, не искам да бъда до тебе,
за да ме запазиш в себе си.

Утрото проблясва над града,
слънцето целува сутринта.
А аз на сенките принадлежа
и се любя нежно със нощта.

Да си останем с теб неоткрити,
все търсещи се - вечно скрити,
за да запазим утринта лъчиста,
за да запазим обичта си чиста

Така във танца ни недоигран
мечти прекрасни ще оставим
копнежи, родени в среднощи
във сънища, неизживяни още.