Провали и възходи кичат надпревата ми с дните. И всичко е преходно, и всичко е само идеал. Банално е, но живтотът е кратък, безрасъдно кратък. Ако аз не го направя такъв, какъвто искам да бъде, кой да го направи. Сърцата си тромави не можем да спасим. Всичко е само безумна идея, мечтание за несъществуващи реалности, копнеж за утопия... И корабите са без котви.
Няма вярно и погрешно в разсъжденията за живота и битието. Няма правила и забрани в превръщането на мига във вечност. Всичко е преходно, всичко е тъй преходно. А ние щуро, като мечтателни деца обещаваме да променим координатите на времето и пространството. И е силен ината ни, но е капризна съдбата. Самотните заливи, забравени от боговете махат с ръка на светлите кораби.
Лутаме се из лабиринтите на собствените си очаквания и търсим не изхода, търсим средата. И се залъгваме, че стигнем ли я ще останем вечни. Мрачни затворници без порив за бягство, без инстинкт за самооцеляване - ешафода е близо, а зад него няма ангели. И си говорим с паяците. И се влюбваме в сянката на пазача ни. Минаваме покрай изхода, а не прекрачваме прага. Навън е море, океан от възможности. Ала пяната на вълните носи отломнки на разбити кораби.
Броим провалите си и пресмятаме постиженията си. Превърнали сме във формули, доказващи теоремата на абсурда. И полудяваме, а няма достатъчно големи лудници. Митичното минало е психиатър със стари разбирания и забравени методи. Бъдещето е съня на внука му. А ние сме тук и броим. Забили носове в математиката на настоящието вярваме в точните науки и смятаме, смятаме... А не можем да решим една обикновена кръстословица, защото ни е страх от логичността. Защото не разбираме как в две съвсем различни неща може да има едно общо, еднакво, валидно и значимо и за двете. Морето мирише на водорасли и сол, а в недрата му плават риби и пазят нашите котви в съкровищницата на Нептун.
Всичко е преходно. И пораженията, и победите. А забравените заливи махат с ръка на неуморните кораби, тръгнали по пътища, които вече са минавани и с тъжен поглед се питат: Защо не издуят платната насам?
