Крясъци! Думи! Бомби! Взривове! Глъчка! Шум! Пукот!

Да взривим спокойствието! Омръзна ми от всички, които те дърпат на страна, прикарват те в някой тъмничък ъгъл, за да ти прошепнат нещо тайно, нещо което не бива да се чува от другите. Този шепот ме дразни. Обичам крясъците! Обичам виковете от трибуните, предназначени за масата, за хилядите, за нас. Те стряскат, блъскат те в собствената ти вина, в собствените ти страхове и нагло те питат в очите: Е, хайде де! Какво чакаш? Тези викове, тези кратки, ясни, недвусмислени послания са навсякъде. Автобусите са изшаркани с тях. Оградите са оцветени от смелите им, ярки бои. Глашатаи на бъдещето ги наричам аз. Те не обичат прикритостта. Те не използват думи като "може би", като "сигурно", като "не зная". Те са категорични и ясни. Те не търпят съмнението да поникне в душата им. Те винаги знаят. Те винаги могат. Те винаги са сигурно. Глашатаите на бъдещето?! Има ги. Чувам ги. И вие сте ги чували. Гласовете им са толкова мощни, че надвикват ежедневната, улична какафония. Познавате ги, срещали сте ги и сте ги подминавали с неясното чувство, че нещо не е, както трябва в подредената ви душа. Спирате, обръщате се. Не, нещо не е, както трябва - вече сте убедени в това.

Глашатаите на бъдещето не заповядват, не налагат, не се опитват да контролират. Те питат. Те продънват ушите ви от въпроси. Въпроси за вас самите, въпроси за света ни, въпроси за пътя и целта му. Те питат с катогоричната убеденост, че има отговор, но никога няма да ви го кажат. Те задават кратки и ясни въпроси. И то не непознати. Те лежат плахи и стреснати в личния анкетен лист на сърцата ви, техните въпроси. Те всъщност са ваши. Но не ви е стигнал глас да ги изкрещите в муцуните на случайните минувачи.

И ето ги, тези гърмящи предвестници на утрешния ден, застанали на средата на площада, разкъсват с викове и сила пелената, паднала върху лицето на света ни. И проправят път на новото. Те не се страхуват от провал. Те зная, че няма такова нещо, че винаги има повторен опит. И крещят , крещят до изнемога все истини. Чуйте ги, отговорене на въпросите им. Погледайте шарените им, смели цапаници, които със замах са оставили на ревера на времето. Позволете им да ви стреснат. Позволете си за миг нещо да не бъде, както трябва!

Твърде дълго се унасяме в шепота на лиричните дихания, твърде дълго се лутаме из символите на личното, твърде дълго тайничко научаваме посланията на кротки и скрити в прахта на миналото вестители. И колко време сме загубили в шепот и тайни. Не е ли време да крещим, да крещим ИСТИНИТЕ?!

Стремежът ни , към свободата определя не само съзнанието ни , но и живота ни. Зависи какво влагаш. в тези думи. Анархията води до нова такава...Глашатаите на бъдещето са тези, достойни люде, които умеят да убеждават, да закрилят и да помагат на хората.

Достойните люде трябва просто да спрат да шепнат, да спрат да се страхуват, от това което носят в себе си, а да го изкрещят в очите на останалите.
Барабани и екпресионизъм! ;)
Далеч съм от мисълта за анархия.

Дайте им възможност да се прояват такива, каквито са, да покажат духовният си заряд . Той бушува в тях и искрата на доверието, ще го възпламени и направи това, което хората искат да открият в тях. Тези достойни хора ги има и винаги ще ги има. Поздрави.

че не трябва вечно да хленчим, да сме недоволни и да си намираме причина за всички неудачи. Хората трябва да си помагаме и уважаваме.

Както казваше един познат "на теория всичко ми е ясно". Факт е, че монякога пропадаме в своите кални ямички и все си търсим причини да останем в калта. Важното е, когато завали дъжд вместо да се удавим, да успеем да изплуваме.
А иначе безумно щастлива съм, че разбираш посланията. Често наричам писанията си "моите глупости", но факт е, че все пак продължавам да пиша и съм доволна, когато някой ме разбере. Не искам да казвам горда, затова няма да го кажа! ;)
Поздрави и топли прегръдки.

Говоря за духовното търсене на всеки един от нас, за вярата ни в хората и желанието ни да бъдем по- отговорни и по- добри.

"Те лежат плахи и стреснати в личния анкетен лист на сърцата ви, техните въпроси. Те всъщност са ваши. Но не ви е стигнал глас да ги изкрещите в муцуните на случайните минувачи."!!!!:)))
Де ги обаче Глашатаите на Бъдещето....? Като гледам само Мърша от Миналото броди из София, да не говорим за цяла БГ. Аз и тук в Блог.БГ
ги прочитам с тези сантиментални лигави стиховце, романтично-мършавите сладникаво-сантименталните....Друго нещо е Алън Гинзбърг и цялата плеяда американски поети, както и френските "сърдити млади хора" дори от далечните 60-те години на ХХ век. Поздрав за хубавия постинг!

радвам се, че постинга ми ти е допаднал.
Опитай се да се да не напраягаш много взор и ще ги видиш тези глашатаи. А колкото до "романтично-мършавите" - в тях всъщност няма нищо лошо, в тях често се крие цялата красота на една човешка личност, цялата любов, на която е способна, цялата тъга, която е събрала в себе си. Те носят много послания, много истини (толкова, до колкото може да се докосне едно сърце), но лошото при тях е, че не са адресирани до масата, до хилядите и посланията, скрити зад прекрасните думи остават само тайни, до които са достигнали малцина.