Постинг
18.04.2009 23:39 -
Зов сред тълпата
Едно дете в тълпата загубено
търсеше своята майчица тиха,
с лице от вятър обрулено
с душа не по детски затихнала.
Не разбираше тая гълчавина,
толкова хора, и толкова майки.
Той своята търсеше паметно
през тълпите самотно минавайки.
И тогава го видя под кръста
не божество, ала и не човек.
И тайничко помисли си за мъст...
и намрази жестокия си век.
Изгубил беше майка си така
сред кръв и болка и сълзи.
Забила смърт, една ръка
отне тогава майка и мечти.
А ето че сега и кроткия Иисус,
който учеше хората да се обичат
жестоко бият, милват с бича
и на срамно разпъване обричат.
Едно дете, в тълпата загубваше
своята вяра и свойта любов.
Едно дете сред тълпата погубваше
най - жестоко своя Бог! Своя Христос!
И през червените сълзи в очите,
и въпреки милувките на бича,
през болката задавяща гърдите
Той намери сили да го повика.
Детето, обърнало гръб на света,
в душата си чувайки светлия зов
се сепна тревожно и в почуда видя,
в Божиите очи - майчина любов.
Затича се обратно, но го спряха
преди да подкрепи безсилния.
И тръгна тихо, в гърдите му горяха
решителност и твърдост и сила.
Едно дете, в тълпата загубено
откри във себе си живота.
И макар от мъка прегърбено
с Бога вървеше към Голгота.
търсеше своята майчица тиха,
с лице от вятър обрулено
с душа не по детски затихнала.
Не разбираше тая гълчавина,
толкова хора, и толкова майки.
Той своята търсеше паметно
през тълпите самотно минавайки.
И тогава го видя под кръста
не божество, ала и не човек.
И тайничко помисли си за мъст...
и намрази жестокия си век.
Изгубил беше майка си така
сред кръв и болка и сълзи.
Забила смърт, една ръка
отне тогава майка и мечти.
А ето че сега и кроткия Иисус,
който учеше хората да се обичат
жестоко бият, милват с бича
и на срамно разпъване обричат.
Едно дете, в тълпата загубваше
своята вяра и свойта любов.
Едно дете сред тълпата погубваше
най - жестоко своя Бог! Своя Христос!
И през червените сълзи в очите,
и въпреки милувките на бича,
през болката задавяща гърдите
Той намери сили да го повика.
Детето, обърнало гръб на света,
в душата си чувайки светлия зов
се сепна тревожно и в почуда видя,
в Божиите очи - майчина любов.
Затича се обратно, но го спряха
преди да подкрепи безсилния.
И тръгна тихо, в гърдите му горяха
решителност и твърдост и сила.
Едно дете, в тълпата загубено
откри във себе си живота.
И макар от мъка прегърбено
с Бога вървеше към Голгота.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
