Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2009 03:47 - За приятелството (с претенции за непомпозност)
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 941 Коментари: 2 Гласове:
0



Странна нощ. Настръхнала. Ароматна. Бляскава.
Как да заспя? А и в главата ми се премятат всякакви мисли - за Бог, за вярата, за обичта, за хората. Ще взема да стана философ накрая от толкова много мислене.;)
Ала все по-настойчиво в главата ми се връща една тема, която все избягвам, за която никога не съм писала (на хартия или клавиатурно). А е важна тема, голяма тема, истинска тема. Приятелството. И ми се е искало винаги да го опиша с прости и нежни думи, такова, каквото е то в същността си. И ми се е искало да не го обличам в одеждите на философията и логиката, и стилистиката. И все съм си казвала, че няма да се справя. Но нека опитам...
Ще започна с една череша. Едно дръвче, което се намира зад къщата ни и ражда толкова сладки череши. Едно дръвче, в което толкова често звучаха смеховете ни. И сега, до днс, и завинаги това дърво ще посрещам с усмивка, огряла толкова хубави и нежни спомени. В клоните на тази череша се отразява моето детство и тя е за мен символ на най-щастливото ми време, на най-истинската обич.
Чудно е как е един клон може да се превърне в пространство без граници.
И ще продължа с ученическия чин. Ех, това училище... Никога няма да стигнат думите, за да опиша всичките си спомени. Няма думи и за усещането, което минава като елекрически импулс през мен и през нощта, когато се сетя за старите си съученици, за шегите ни, за смеховете. За топлите прегръдки и очите, пълни със сълзи, когато се видим днес из забързаните улици.
Чудно е как вече родители, вече големи и отговорни хора успяват да се лигавят така, все едно са пак в 4 клас и ядосват с лудостите си класната.
И после дойде гимназията, и пубертета, и всички онези сладки първи неща, и всички ония метаморфози. И дойдоха истинските приятели, големите приятели, на които си казваш всичко, с които сутрин си пиеше кафето, (или нещо по-силно ако се наложи), и се устремявате заедно напред към неизвестното с надеждата за успехи и победи. И няма помпозност и излишен патос. Те са тези, с които можеш да се подиграваш, тези които се смеят на теб, тези, които ти посочват грешките, тези, които на които можеш да кажеш "мразя те" без омраза. И са онези, които и до днес чуваш по телефона, и споделяш сутрините си над чашата с кафе. Нямате често време един за друг, но сте си близки, особено близки.
Чудно е как се запазва непринудеността и след година мълчание и разговорите продължават, там откъдето тогава са спрели.
И идват колегите от университета и работата и от следващата работа. Те не зная нищичко за теб, но те приемат навътре и бързо се обиквате. Помагате си и се уважавате, шегувате се и обсъждате какво ли не.
Чудно е как едни "непознати", които н езная тайните ти, могат да се доближат толкова много до сърцето ти. Да ти се плаче, когато са тъжни и да се веселиш, когато са щастливи.
Ала от черешата до университета, по целия този път има един човек, който винаги крачи до теб. Той ти е сянка и ти за него си сянка. И знате един за друг не просто всичко, а и онова, което сами не си признавате за себе си. Най-добрия ви приятел? (някога сме подпълвали такива лексикони) Пишех името на една моя приятелка - Вики. И ако днес ми дадат да подпълня лексикон аз пак ще впиша нейното име.
И не ми е чудно как сме издържали 20 години заедно. Не ми е чудно, защо сме си необходими. Не ми е чудно как след всички караници и сръдни имаме сили да си прощаваме, да си проговаряме и да крачим отново заедно по пътя. Не! Не се чудя, нищо не ми изглежда странно. Толкова е естествено това наше приятелство, толкова нормално е да го има, че чудно би ми било ако се разделим някой ден.
И ми се завъртя в главата една мисъл, до която съм стугала и преди. Не е помпозна - или поне не е много помпозна. И с нея ще завърша този....хм...текст без жанр ;)
              
              Приятелят е онзи, не на когото, всичко можеш да кажеш,
              а онзи, с когото за всичко можеш да мълчиш; онзи, на когото
              не са нужни думи нито да те разбере, нито за да те успокои.




Гласувай:
0



1. miaa - Честито Възкресение Христово!
19.04.2009 07:52
Нека Бог те закриля, благоденствие, любов и здраве за теб. Приятелството е най- голямото богатство на света.
цитирай
2. amrita - Честито Възкресение и на теб, миаа
19.04.2009 11:33
Благодаря за пожеланията. Много здраве, светли дни и чудесни преживявания и за теб!
Прегръщам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836587
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980