Люляците са цъфнали в нашия квартал. Люляците са цъфнали. Още от дете за мен това е един празничен ден. Вървя по тротоарите и пия от този сладък аромат. Развеселявам се, успокоявам се... Не зная защо ми действат така, тези лилави немирници. Но с какво нетърпение ги чакам всяка година?! Като малко дете, което чака някой да си дойде и тича до вратата всеки път, когато чуе шум или стъпки. Като гладно пиленце, което още не се е научило да лети и чака майка си да се завърне в гнездото и да му донесе храна и топлина.
Те разцъфнаха. Е, още не съвсем, но от няколко двора вече се носи сладкия им аромат. Колко пъти минах покрай тях - ще ме заподозрат в мисъл за кражба. :)
Днес е една хубава, празнична събота, украсена в люляково. Днес е един хубав, слънчев пролетен ден. Днес за мъничко ще забравя всички грижи и ще се наиграя с децата пред входа.
 
Днес е ден за живеене...

(на снимката надали е точно люляк, но пък е красива)



Ето го...моят детски празник.

Усмихнат и слънчев ден на всички!