Оперираха ме. Лека операция - вече съм далеч по-добре. Но споменът за отделението още задавя гърлото ми. Три дни... За три дни се нагледах на мъката на хората.

Толкова е странно там. И всеки се бори...не за власт, не за слава, не за пари...а за да остане. Да БЪДЕ. Без значение кьорав, сакат...но да ГО ИМА. И при целия страх, при цялата болка, при тези мрачни и миришещи коридори ние събирахме сили да се смеем, да се пошегуваме. Хилиш се нагло в лицето на болката и заядливо казваш: "ПО силен съм от теб!" От стаите се чуват закачки, караме се със санитарките, молим за малко глюкоза - шумно е. Ала в един момент става тихо и една едва доловима въздишка минава през стаите. Тихо...в сърцето ти. И ти знаеш, че е станало нещо лошо... Но няма място за отчаяние. Кураж! Ставаш. Продължава...

Сърдим се на лекарите, постоянно имената им се спрягат по новинарските емисии. Болните мрънкат, че се държали ужасно... Но тези хора са герои. Някой е издъхнал преди минути в ръцете ти...а ти да намериш сили да се бориш за живота на следващия. Някой ти крещи, че си некадърен, а ти да намериш в себе си достатъчно въздържание и смелост, за да не се усъмниш в ръцете си. Много голям товар носят тези хора на гърба, а могат да стоят изправени, да ти се усмихват и в топлата прегръдка на изписване, шеговито да прошепнат "Диагноза: СПАСЕН"

От цялото си сърце пожелавам на всички болни - скорошно оздравяване. И пращам специални поздрави на лекарите и пациентите от МБАЛ "Рахила Ангелова" АД  гр. Перник и още по-специални на моите приятели от хирургическото отделение.

(как ми се иска да има начин да се помогне на тази болница, да се подобрят условията вътре, да стане едно модерно здравно заведение от европейско ниво)

Човек видял ада, ще види и рая.Лекарите заслужават похвали.А тези дето управляват процеса заслужават друго, но не сега. Бъди здрава!

ще бъда - какво да правя ;)