Здравей,
пиша ти, защото сивото пак ме е натиснало с гадния си крак към пода. При падането разбих носа си. Пиша ти, защото боли, защото ме е страх, защото се усъмних във възможностите си. Пиша ти след поредната трагедия, след поредната буря, след всичката пумия, която живота изсипа върху мен.
Пиша ти, за да ти кажа, че оцелях. Че оцелявам и ще го правя толкова пъти, колкото е необходимо. Защото обичам този живот, по дяволите. Харесва ми тръпката, която преминава през мен, когато сутрин отворя очите си. Харесва ми усещането, че имам сили, дори когато съм на дъното. Харесва ми начина, по който този живот ме възбужда и ме тласка към хоризонтите. Обичам хоризонтите.
Пиша ти, защото плаках и сега изпитвам вина, че се усъмних в силите си. Пиша ти, защото много болка преглътнах и мислех, че най-сетне ще ме задави. Пиша ти, защото бях на края на бездната, на моста към Ада, на крачка от това да намразя света си и себе си.
Пиша ти, за да ти кажа, че успях да се преборя. Не със сивото, не с помийния ни свят, не с хората, които ми мислят злото. Не! Тези битки ще продължават цял живот. Пиша ти, за да се похваля, че преборих себе си, страховете си и тайничкото, измамно обещание, което си дадох в миг на слабост, че ще се предам.
Пиша ти, за да ти кажа, че нищо не свършва и нищо не започва ако сам не го решиш. Че нищо не се и нищо не може да се случи ако ти не го искаш. Че счупеното зараства, че кръвта спира, че раните се затварят. Че няма по-голяма сила от онази, която чувстваш как бие в гърдите ти и че с нейна помощ можеш да постигнеш всичко.
Пиша ти, за да знаеш, че не е невъзможно. Че има начин.
Не бързай да се подвеждаш по страхливия глас на разума си, приятелю! Заслушай се в сърцето си и то ще ти даде насоките, от които имаш нужда. И ще отговори на въпросите ти и ще ти вдъхне кураж да се изправиш, да се надигнеш от пода и да погледнеш сивото в очите, а после да се изплюеш в лицето му и с крива усмивка на задоволство да го пратиш по дяволите.
Пиша ти, за да знаеш, че има начин...

(до всеки, който почуства, че това писмо е писано за него)

Виж при мен, има пост, номер 99, ако не са го изтрили. Той е специално за теб!Благодаря от сърце за писмото. Аз на теб, ти на мен. Две българчета в труден ден.Още две и хиляди по две се събраха... И накрая ... виж! Народ станаха! Обичам те !

Винаги има надежда. Когато си мислиш, че си в безисходица и си на дъното на пропастта, пак има решение. И когато го вземеш, нещата се обръщат на 180градуса. Не се предавай.Поздрави, Армита за хубавия постинг.

Кой има време за това?!
Моята баба много обича да казва:
"Като стигнеш дъното имаш възможност само да се отласнеш от него и да изплуваш"

Благодаря ви за коментарите.
Пеги ще погледна постинга утре - обещавам, че сега не ми остана никакво временце.