Сенки в стаята ми бродят,
спомени над мен кръжат.
Нощта безсъници ми води -
дълго няма да заспя.
Чакат ме утре преломи,
нов път и нови надежди.
Ала сега цари погром.
Сърцето си подреждам.
Не съжалявам за нищо,
което го разтуптяваше,
и го вълнуваше скришно,
и го преобразяваше.
Съжалявам за този миг,
на слабост нетипична.
За сподавения си вик,
за всичките заричания.
Път ме чака. Нови срещи.
Прага ще прекрача смело.
А сега докарят малки свещи,
защо ли бях ги взела.
Сенки в стаята ми бродят,
спомени над мен кръжат.
От утре съм свободна...
сега малко ще потъжа.
-----------------------------------------------------------
Знам, Миа, знам - тъжно е пак. Съжалявам, че оставям такъв стих на сбогуване, но той е сега в мен. ОБЕЩАВАМ, когато се върна да "блесна" с нещо жизнерадостно, оптимистично и бодро.
А сега довиждане от мен, до нови срещи, приятели! Не пропускайте интересното и вълнуващото в блоговете - после като ви питам - да кажете ;)
17.05.2009 23:55
Сила, радост, светли дни.
Да посрещнеш сутринта.