Постинг
17.05.2009 17:52 -
Неделно безумие над чаша с кафе
Навън много скоро ще се извие буря. Гълъбите и синигерите полудяха, вятърът фучи бясно в клоните на люляците и настървено носи аромата им над настръхналия паваж. И в гърлото засяда една много особена топка, едно много странно очакване - за бога, да завали най-сетне, че да се свърши.
Но, както и да е - не идваше реч за бурята. Всъщност пишеше ми се за затворите. Бурята като се замисля също би могла да бъде затвор...за птицие, свили се под стрехите, за мен, свила се в креслото с чаша горещо кафе.
Странен неделен следобед. Нищо не е наред, а всичко изглежда спокойно. Мързелив следобед, ухаещ на дъжд и на люляк, който така особено те залюлява в скута си, че не ти остава нищо друго освен да си пуснеш някоя хубава песен, да си направиш кафе и да пишеш...
Писания без цел, без тема, без замисъл. Обичам ги такива. Живи и сурови, защото не ги доизкосурявам, не ги подръпвам насам натам като усукани чорапогащи. Не, те идеално прилягат на краката ми. Думички, подредени в една дълга върволица, която съм сигурна, че ако имам физически сили, ще мога да продължа вечно. Без жанр, правила, без да ме интересува - получило ли се е сега нещо, я да го попогледнем пак.
В това да пишеш, просто да пишеш, щракайки неразумно и неадекватно по клавишите на клавиатурата има някаква особена магия. Усещам даже, че се получава един много причудлив ритъм, който приглася на Тимо Мас (дано не забравя после да я прикача тази песен тук). Писането така ме увлича, че понякога забравям всичко друго. Няма мисъл или преценка за ова колко дълго става изречението и дали е правилно, защото думите не идват от мисълта.
За това и може би ще ви изглеждат малко хаотични и странни. Я, написах "може би" - съмнявам се нещо. Ха! Както и да е. Това е постинг без смисъл - просто едно безумно щракане по клавишите в този тежък, неделен, буреносен следобед, който незнайно защо ме кара да полудявам.
Странно! В такива моменти не мога да пиша стихове..
Поздрав за всички със следващата песен.
Но, както и да е - не идваше реч за бурята. Всъщност пишеше ми се за затворите. Бурята като се замисля също би могла да бъде затвор...за птицие, свили се под стрехите, за мен, свила се в креслото с чаша горещо кафе.
Странен неделен следобед. Нищо не е наред, а всичко изглежда спокойно. Мързелив следобед, ухаещ на дъжд и на люляк, който така особено те залюлява в скута си, че не ти остава нищо друго освен да си пуснеш някоя хубава песен, да си направиш кафе и да пишеш...
Писания без цел, без тема, без замисъл. Обичам ги такива. Живи и сурови, защото не ги доизкосурявам, не ги подръпвам насам натам като усукани чорапогащи. Не, те идеално прилягат на краката ми. Думички, подредени в една дълга върволица, която съм сигурна, че ако имам физически сили, ще мога да продължа вечно. Без жанр, правила, без да ме интересува - получило ли се е сега нещо, я да го попогледнем пак.
В това да пишеш, просто да пишеш, щракайки неразумно и неадекватно по клавишите на клавиатурата има някаква особена магия. Усещам даже, че се получава един много причудлив ритъм, който приглася на Тимо Мас (дано не забравя после да я прикача тази песен тук). Писането така ме увлича, че понякога забравям всичко друго. Няма мисъл или преценка за ова колко дълго става изречението и дали е правилно, защото думите не идват от мисълта.
За това и може би ще ви изглеждат малко хаотични и странни. Я, написах "може би" - съмнявам се нещо. Ха! Както и да е. Това е постинг без смисъл - просто едно безумно щракане по клавишите в този тежък, неделен, буреносен следобед, който незнайно защо ме кара да полудявам.
Странно! В такива моменти не мога да пиша стихове..
Поздрав за всички със следващата песен.
амииииииии,временцето си е идеално за един сън(:
ух,кога ще завали.............
цитирайух,кога ще завали.............
а кофата с кафе кой да я изпие ;)
цитирайи ти пак се натъжи. На теб всичко ти идва от сърце и затова се усмихни. А аз те прегръщам силно и ти предавам моето послание винаги да си така продуктивна.
цитирайтози път не съм, но определено съм се отнесла нанякъде ;)
цитирай"думите не идват от мисълта" тук може и да поспорим.Според мен няма как думите не идват от мисълтта просто мисълтта не е впрегната в юзди и не и даваш посока.Това че просто си караш без посока не значи че не караш :). Често изпадам в такива моменти, може би защото се случва да няма какво да правя.
цитирайточно за това. Нали се разбрахме, че сме на различни полюси с теб ;)
Глупавото при мен е, че имам какво да правя, но определено предпочитам да не го правя, не знам някаква странна безтгловност е това, но е готино в нея.
цитирайГлупавото при мен е, че имам какво да правя, но определено предпочитам да не го правя, не знам някаква странна безтгловност е това, но е готино в нея.
Е да винаги може да правиш нещо което не ти харесва, и човек някой път е склонен даже да свърши някоя друга наприятна работа, отлагайки по важната.Примерно някой път даже може да ти се причисти, вместо да отметнеш належащия ангажимент или задължение :).
Щом казваш няма да спорим, пък и трябва да измислиш много сериозна теза за да можеш да ме разубедиш в написаното по горе :).
цитирайЩом казваш няма да спорим, пък и трябва да измислиш много сериозна теза за да можеш да ме разубедиш в написаното по горе :).
Наистина ли никога не си писал без абсолютно никаква мисъл в главата. Просто някакви думи се трупат незнайно откъде в теб и ги записваш. После като го прочетеш и "я, това пък как ми е дошло?" Не искам да те разубеждавам, а да те провокирам да пробваш...никак не е лошо ;)
цитирай:), хехе дам правил съм го много пъти.Само че се полувачват безсмислени неща, в моето обкръжение беше как да кажа ... модерно да си говорим безмислици :)от сорта на.
Заека Заркон е равин от Марковото село и има марули под бастилията на западния склон от към сам реката.Зегерката е сажди хванала под стряхата ? Ето това е доказателство и даже такива несвързани думи пак затормозяват мозъкати, тъй като ги свързваш по значение, и накрая се смееме...като бяхме келеши много го практикувахме тоя спорт.Някой път ще постна някое видео с безмислици ;)
цитирайЗаека Заркон е равин от Марковото село и има марули под бастилията на западния склон от към сам реката.Зегерката е сажди хванала под стряхата ? Ето това е доказателство и даже такива несвързани думи пак затормозяват мозъкати, тъй като ги свързваш по значение, и накрая се смееме...като бяхме келеши много го практикувахме тоя спорт.Някой път ще постна някое видео с безмислици ;)
Ескадрон не чака.Светът сложете на крака.
Стига с тез кафета.
На двамата по- горе: Ами и Мартош, посвещавам "моята мечта". Ела и виж!
цитирайСтига с тез кафета.
На двамата по- горе: Ами и Мартош, посвещавам "моята мечта". Ела и виж!
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
