Къде изчезна?
Искам да те нарисувам
силна, устремена прегърнала своята мечта
тръгвайки към безкрая на живота
с огън покорила хиляди неща...
Защото има радост, сладост , като мед
изпълват моята душа
дарявам ти от мен една звезда
за да ти свети и огрява твоя път.

Ще рисувам графики, бели и черни,
защото във спомените, така е модерно.
Със въглен, разбира се! Иска ли питане?
Яхваме метла и високо, високо отлитаме.

Сладкото от смокини е гъсто, ще лепне,
а раните по колената ужасно нелепи.
Ще хвърляме жабки, ще броиме звезди,
докато цяла луната, за нас само бди.

Ще се крием на стария орех, когато,
наближава тъгата по отминало лято.

Ще сгъна на две, и ще ги пусна по вятъра,
скиците. Довърши ги, ако намериш ги някога!

Добре дошъл, nikikab!

Въглена вземам от тебе на заем,
ще следваме модата щом се налага
и на скиците смело щрихи добавям.

Ще ядем чреши черни до насита,
ще гоним вятъра по планината.
Ехото си ще оставим във гората

Аромат на ягоди ще ни опие,
орехът ще ни разкаже приказка,
докато луната засмяна ни завива.

Ще прелетим с метлите над летата,
минали жарки и забързани край нас,
за да се върнем в най-вълшебния свят.

Тази скица с толкова неща ще се насити
и винаги ще иска още и нещо ще изпускаме.
Отвори си сладко от смокини и се наслади
на магичните спомени от магичните дни.

А, да! Черешите, как щях да забравя,
Колко наивно съм драскал по белия лист?
И копривата, там, съвсем до реката,
Ще нарисувам и на охлювите дълга писта

:-))

Добре заварила!

Състезанията с охлюви, ах да
и гъсениците, които чакахме
да разперят пъстри крила.
Как се ядосвах, че се бавят :)
На скицата да сложим и калта -
приятелка на чистите ни дрешки.
И да не забравя житните поля,
и слънчогледите, ах, слънчогледите..

Там имаше, мисля, река ... една такава гореща.
Не в прекия смисъл. И житни, житни поля.
Там беше морето, пак на игра. И няколко срещи.
Деца от три махали. Топка. Оооо пак заваля.

Казах ти - това е рисунка без край.
Забравихме съвсем фунийките
и прашките и тях не споменахме май.
(защо не съм играла с кукли)

"Е аз пък като съм играл, какво?
Да не мислиш, че ритам наляво :-) :-P"

:))))) ;)
Аз просто сама се запитах,
защо все с момчетията
или топка ритах,
или се целехме с камъчета,
или във фунийки, криехме кърфички.
А така и никога на куклите си
дрешки нови не уших :))