Понякога хората наистина прекаляват в това да се надпреварват кой да бъде по-жалък и да прави по-абсурдни и безмислени неща. Наскоро ми се случи нещо наистина странно (аз така и не се научих да разбирам подобни постъпки и да ги подминавам все едно не се е случило нищо). Как да подмина като ми е смешно до безобразие?! Но да ви разкажа най-сетне...ще пробвам със стих (простете нестройния ми и тромав ритъм)
Срещам странни лица
омърлушени и слаби,
зад тях страхливи сърца -
пръчки вместо саби.
Вървят си те замислено
и срещат разни хора.
"Враг!" - казват си стреснато
"За бягство готови!"
И бягат и се крият
не хора - пародии.
Главите си бият
в измислени затвори.
Поглед не вдигат нагоре
да не им влезе случайно
гадинка в окото. И се крият
във свойта потайност.
А после са гневни, сърдити
как посмял си да влезеш
в мрачния им свят и открито
на глупостите им да се изплезиш.
И ставаш нежелан, недраг.
Къде си тръгнал по човешки?!
Най-сетне те зачисляват за враг
и избягват с тебе срещи.
А ти си цъкаш семки изумено
следейки маневрите им странни
И накипрена и пременена
излизаш навън със приятели.
Ала някак ти е жал, опитваш
да не се смееш много грубо,
но те са набрали инерция -
варда-а-а, ще стане кърваво.
Подостряш си хубаво думите,
длани потриваш доволно.
Готови ли са оръжията???
Бой в стил - свободен.
А други поставят точки
в средата на хубавия спор.
А под крачката им лочки.
И тук ще трябва бой...
Да им е последна думата :)
"Темата е приключена."
Ще затрия малко с гумата
и темата е отключена.
Жалки хора, смешни действия.
Защо ли се ядосвам?!
Ще си пусна бърза песен
и стихчето ще постна.
Сори пак за сакатлъка,
нещо ритъма ми е избягал.
И един съвет на разлъка -
герой е онзи, който не бяга.