Дете! Намали скоростта!
Спри! Живот е това.
Имаш възможността
да натиснеш спирачка.
Бавно! Не бързай!
Не ме впечатляваш така.
Спри! Слизам.
Следваща среща?!
Може - без кола.

Свирят гуми по паважа,
дъжд налива смърт.
А в купето веселба,
червен смях е това.
На задната седалка
седнала е лудостта
и реди похвални слова -
по-бързо, да, точно така.

Задръстване?? В насрещното
веднага. Луд ли си да чакаш?!
Зад завоя тир ще срещнеш -
нищо, нали си безсмъртен.
Глупаци! Чакат зеленото
на празно кръстовище.
Давай, докато е червено,
че после кога ще минеш!

Магистрала дълга и права -
газ до дупка, моля!
А табелата видя ли?!
Нали знаеш - КЪМ АДА.
Но ти натискай здраво,
ще спестим половин час.
Половин час по-рано,
ето за какво си струва
живота да рискуваме.

Спри! Дете! Къде,
на тротоара ли?
И какво от това?
Намали! Детето
не знае да се пази.
Ти си този, който
трябва да помисли
като възрастен.

--------------------------------------------------------------------------
Бях свидетел на една история. Момче на 19 години катастрофирало с мотор. През час при него идваха нагримирани и нагласени момичета и парфюмите им задавяха цялото отделение. Смееха се и си спомняха "дивата каскада" на своя приятел. Момчето беше герой. А баща му му държеше оная работа, за да се изпикае.