Сънувам ли слънца неизгрели
над мостове с мъх покрити.
Виждам ли страните изгорели -
пепел в съня ми нима долита?

Сънувам ли очи несбъднати,
скрити в клепките на времето?
Страницата е вече обърната,
стрък не поникна от семето.

Сънувам ли лица несрещнати,
пътища нови сляпо подминати?
Събирам ли броя на срещите
в горещите длани на скрина си?

Не идват ли в съня ми спомени
от мечти без време остарели,
отчайващо безплътни стонове
на писма и снимки изгорели?!

В гърдите ми не стяга ли печал,
непристигнал замина навеки,
толкова взел и нищо не дал,
гръб обърнал на моите пътеки?!

Сънувам ли слънца неизгрели,
неказани думи, невидяни очи?
От пожарища въглени изтлели -
спомени тъмни от светли мечти?

Сънувам ли тревога нетипична,
дете, изгубено в нощ без луна?
Сънувам, а на явност прилича -
сили устремни в слабост руша.

Ще се събудя след няколко мига,
а всеки миг е болка разяждаща.
Нощта завеса сивкава повдига,
утринта ми нека е прераждаща.

Да сънувам искам мигове красиви,
от които жадно да пие сърцето.
Да греят в съня ми изгреви живи,
и пламъци, поникнали от цвете.