Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2009 21:30 - Сбогуване!
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1898 Коментари: 7 Гласове:
0



Ще зарежа поезията, ще зарежа и прозата - на път съм да зарежа и литературата. Те винаги ще си останат моята най-голяма страст, но уви живеем във време, в което единствено парите и властта имат някакво значение. И не зная докога ще мога да се залъгвам, че това подлежи на промяна и още повече - че аз мога да го променя. Не се чувствам на място в кожата си. Не съм сигурна дори дали съм се родила в правилното време... сякаш съм подранила. Но е непоносимо. Опитвам се да се държа изправена, да се боря и да оцелявам, да търся хубавото в най-гадните ситуации, да вярвам, че ще дойдат по-хубави дни. И опитвам да стана сутрин с усмивка, да си направя кафе с усмивка и да посрещна усмихната изгрева. Но никак не ми е до усмивки напоследък, не ми е до нищо сякаш. Продължавам да пиша тъпо и упорито и се надявам, че думите ми няма да потънат в пясъците на пустините, че ще стигнат там, където съм ги пратила. Ала гълъбите все по-често се завръщат при мен с пребити криле и не искат да се впуснат в нови полети. А аз ги приласкавам и ги храня с кръпки от стари песни. Пиша за надеждата с надежда и за обичта с обич - мисля, че така е истинско, мисля че така е правилно. Не можем да пишем нещо без да го усещаме как тупти в нас. Нищо не е истинско ако подхождаш към него с неистински чувства.
Но те се връщат пребити при мен. Взех да си мисля, че ги отглеждам твърде слаби и хилави и не могат да понесат товара на небесата на плещите си. Кой може да се храни само с вяра?! Затова ще ги зарежа, ще зарежа всичко, свързано с литературата и ще пусна в дома на сърцето си прагматизма и логиката. Без символи, без метафори, без красиви епитети - единствено сиви сметки и точни понятия....
А, когато в душата ми зачене някое вяло, лирично дихание ще го абортирам с хапове и кисело. В света ни няма място за поезия, няма място за ритъм, няма място дори за поуките на приказките, приятели. Не! Аз спирам да се заблуждавам, твърде дълго го правя.
Точка на безсънните ми стихове, точка на отнесените ми разказчета, точка на всичко красиво, което толкова много обичам в литературата. 
И не без болка се сбогувам и с полето "нов постинг" и с блога си. Ще минавам и ще чета и сигурна съм, че ще изгарям от желание да напиша нещо ново, но ще се въздържа. Нов постинг, когато успея да променя живота си и света. Дотогава ще има само спомени за несбъднати мечти и за принципно погрешни и тъпи желания.
Сбогом, приятели! Един паднал...


Тагове:   дневник,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Грешка!
31.05.2009 23:32
Не това е начинът.Това е сърцето ти,душата ти,мислите,дните ти!Това е която обичаш да правиш.Затова усмивка и напред.Утрото е по мъдро от вечерта.Спреш ли,това е предателство.Предаваш себе си.Продължаваш,,запазваш себе си,мечтите си,надеждите,усмивките.
цитирай
2. анонимен - Ще ти припомня нещо твое.
31.05.2009 23:38
11.05 14:44 - Пробуждане - Избирай!
Ръка подай! Пътят е неравен
и чакат те по стъпките му
всякакви митични същества.
Ще те мамят да го изоставиш,
ще те лъжат, че посоките му
са неверни и лъжливи.
Подай ръка! Продължаваме!

цитирай
3. strao - Лесно е да се предадеш
01.06.2009 00:09
Лесно е да се откажеш, да решиш, че усилията , който полагаш, са прекалени...

Повечето хора, според мен , са нещастни, защото лесно се отказват от мечтите си.

Да, трудно е. И аз, както степните вълци, съм вил от мъка, ярост, гняв...Почти съм се отказвал -
и винаги случайни хора са ми помагали с думи, разкази, дори и само с усмивка.
Знам, трудно е. Но именно в трудността разбраш дали това, за което се бориш е истинско. Ако обичаш ще минеш през огън и лед.

http://lagranj.blog.bg/drugi/2009/05/28/tova-ne-vodi-kym-sviatost.340988

Чета книгите на Кастанеда. И ще си позволя да ти цитирам кратък откъс:

-Буди възпищение това,- каза Кастанеда- че макар от гледна точка на обичайният свят Дон Хуан
да беше умопобъркан, никой неможеше да го забележи. Дон Хуан изглеждаше нормално ... в течение на час, в течение на месец, в течение на 60 години. Никой неможеше да го "хване в крачка". Дон Хуан
беше безупречен, защото знаеше, че всичко е преходно, и че в края на крайщата всичко преминава, и остава само една красота.
цитирай
4. miaa - Здравей Амрита..
01.06.2009 00:21
Не го прави, моля те...винаги си внасяла оптимизъм и надежда с творбите си , с присъствието си. Ако си отидеш, няма да си ти. Бъди такава, каквато ние те познаваме.
цитирай
5. amrita - Знам, знам
01.06.2009 11:01
че са някаква тъпи заричания, но искам да направя един експеримент със себе си. Отделям прекалено много време на "моите неща" и просто искам да проверя дали това време е наистна пропиляно (както напоследък чувам от близките си) и може да бъде използвано далеч по-практично. Искам да се взема в ръце и да оправя живота си. И знам, че няма да го направя ако не заложа нещо наистина ценно - това е причината за постинга. С думи прости ще опитам да сбъдна онова, за което съм писала и сега си стои някъде из многото ми тетрадки и листчета.
(Не съм сигурна дали го обясних хубаво..)
цитирай
6. martosh - хм
03.06.2009 21:41
Може да си починеш малко но да си тръгваш не бива.Нещо което доставя удоволствие на хората и не вреди на никой не бивя да се спира, това според мен си е истински убийство.Според мен е добре да има почивка да се отдръпнеш малко да размислиш, но да убиваш небива.Ако вредиш на себе си или на друг разбирам спри се, или ако не ти харесва, но да убиваш чувствата си същесвуването си, какво ще стане ако един ден слънцето каже че не иска да изгрява повече ?
цитирай
7. vanya70 - Често си правя експерименти... със себе си
05.06.2009 20:10
Бих искала да прочетеш и чуеш:

http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/01/edna-stara-pesen-quot-zashto-quot.342794

Този линк е към песен, която сложих в блога си донякъде и заради този твой постинг... Не зная дали си я видяла, но може би ти е трябвало малко време...

Поздрав!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832366
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980