ІІІ
Много пъти във самотност неприветна
откриваме във себе си следа гореща,
която ни повежда вярна и безгрешна
по пътя към най-заветната ни среща.
Там където самите себе си чакаме,
там където със истината се срещаме.
Така Джузепе с търпеливо очакване
дълги дни се взираше във пустошта.
Черна и потайна нощ го причакваше,
да му отнеме, да му открадне съня,
но той будно оглеждаше се в мрака,
за да опази чиста, странната искра,
която в някаква стремглава атака
палеше с огън лъчист сухите треви,
а после притихнала оставаше да чака
да паднат на небето фалшивите очи.
Джузепе чакаше с нея, притихваше
и огън виждаше в тези пусти ширини,
които преди му изглеждаха нестихващ
океан от прашни и миражни вълни.
Огънят странен в гръдта не затихваше.
И когато разбра, че няма да го изгори,
че не смърт, а раждане му носи той,
притвори уморено очи, сънят го зави.
Бяла нимфа на устните със ален зной
до него поседна усмихната и мила,
а устните прошепнаха: "Ти си герой.
В теб таи се страшна и опасна сила,
която трудно може да се овладее,
която другиго би безмилостно убила.
Свети в теб, пламък жив, нетленен,
който ширналата пустош ще подпали,
та новият стрък да се роди и да узрее
в земя, която не е като тази заспала.
Но ти по напред с пожарища стихийни
трябва всеки корен стар да подпалиш.
Сам понесъл във сърцето си стихия,
сам не можеш - няма да се справиш.
Искрата в теб е още слаба - пази я,
живота в нея си длъжен да опазиш.
Ангел ще ти пратя, опора имаш вече
Сега посока ще ти дам и да я спазиш -
тръгни оттук, във късната вечер
и звездите пътя сами ще ти покажат
трябва да стигнеш много далече."
