Дойдох на този свят поканена
от пеперуди със златни криле.
От ангелски песни подмамено
се съживи едно мъничко сърце.
Започна да се трупа обич чиста
в туптежа му спокоен и ритмичен.
Пеперудите нанизваха мъниста,
за да бъда със роса окичена.
Светът притихнал и дъх затаил
ме посрещна с радостни цветя.
Не видях, че във мрака се е скрил
демон черен със много лица.
Пеперудите посивяха без време,
загубили своята златна премяна.
В сърцето покълна новото семе -
тъги и разочарования само...
Взор мечтателен, когато падна
мъртъв под стъпките на хората,
видях до себе си земята страдна
и призракът лют на умората.
Видях как ден и нощ се сменяват
и не донасят никаква промяна.
И как безчуствени се подминават
хората и думите им тромави.
Тогава тръгнах по локала обратно,
еднопосочност отказах да следвам.
Пеперудите са златните ми братя
и росните им полети преследвам.
Демонът вилнее наоколо настръхнал,
и променя всеки ден своето лице,
отровата му черна е засъхнала
като боя във всяко пробито сърце.
С дивия му танц се забавлявам.
Демоните имат власт, когато
във властта им сме повярвали
и със страх ги даряваме богато.
Не да се страхувам съм дошла
на тоя свят със пепрудени крила.
Ангели ме призоваха на война
да убия демона с многото лица.
Продължава войната, кънти
по хълмовете, оцветени с роса.
Ангели шепнат: "Да победим,
за да се радваме на тази земя..."
Ако това не сторите,
Ще ви ритам до насита!