В жълти пушеци се дави вечерта,
звездите ще окапят от тревога,
а там отсреща в цялата си красота
светва мълния, писмо от древността.
Написано е с кръв и смелост синя,
подписано е от далечни предания,
огненият печат прогонва тъмното,
а буквите с очи не се четат...

---

Надвесила грижовно рамене
над града ни, заразен от суета,
взор обърнала към черни векове -
стон във звън, камбанена душа.

Закачена на ревера на историята,
корона светла коронясала безумие...
Овчедушието и подлостта на хората
не ще засенчат твойто новолуние.

Че звездите щом целунат небесата
и вятър свири отмиращи акорди,
глас разтърсва из основи земята
сякаш вика пред отвъдните порти.

И Бърдото, облякло се в зелено
до земятя опира гордото чело.
Един герой и спомена нетленен
сякаш пак е тръгнал на заветен бой.

Небето цяло настръхва, просветва
светкавици луди ще ни разкажат
за тая крепост, за бурята й светла...
и хулниците с блясък ще накаже.

Пукот. Мълнии. Барабани. Ярост.
Земетръсите вещаят погроми
Вселенския ред и вселенския хаос
тръпнат пред знамената на боя.

Страхът за заключения е смърт,
но щом превърне се в безумие -
как решимостта на лудия да спрат?!
...
Скалите още са кървави...