Дълбоко, в недрата на сърцето, където се раждат всички съмнения и всики въпроси без отговори, където тъмнината се целува със слънцето, където птиците за първи път съзират светлия небосвод, където шепнат утринни звезди, там сега се разхождаже една сянка. Сянка без лице, без ръце...един странен сиует, който влачеше мъглите си в едно изгубено време и пространство. Как ли беше попаднал там? Що за невероятно пътуване го бе довело най-сетне до тази най-скрита и най-пазена част на сърцето. Наблюдавах жалките му опити да разбере мястото, където беше попаднал и го съжалих. Присъпих смело към него и приятелски го попитах:
- Какво търсиш, да ти помогна ли?
- Търся едно дете, едно засмяно дете, което вярва в ангели.
- Не съм виждала деца наоколо. Последното дете, което се разхождаже из тия места един ден просто изчезна, не зная какво се е случило с него.
- Разкажи ми повече за него, моля те, може би е било същото, което търся.
- Ами,какво да ти разкажа?! Беше лудо хлапе. Постоянно спореше за нещо, постоянно се заканваше на по-големите. Обичаше да гледа звездите, говореше си с тях...не зная за какво.Гонеше птиците и искаше да полети...глупаче.
- Вярваше ли в ангели?
- Не зная ти какво наричаш ангел. Онова дете вярваше, че има нещо, наречено "истина" и че тя се крие в сърцето на всеки. Вярваше, че тази истина е дбра и светла, търсеше я, а когато не я намереше вдигаше рамене и прошепваше "Спи доста дълбоко." Ангел? Може и това да е било...не го разбирах онова диваче.
- Обичала си го?
- Обичах го и ми липсва.
Сянката се поодалечи от мен и се загледа наоколо.
- Хубаво е тук, но е прекалено тихо. Потърси онова дете, покажи му пътя към дома, за да  повяраш в ангелите. Това място е самотно без неговата вяра, без смеха му, без игрите му.
- Но къде да го търся?
Сянката се поспря, но не каза нищо. Сигурна съм, че ако имаше лице, на него би се лепнала една от ония снизходителни и леки усмивки, които могат да те изкарат извън кожата ти. Аз не тръгнах след нея. Нещо ме съмняваше в този пришълец. Но защо в главата ми пулсираха още последните му думи:
"Потърси онова дете, потърси вярата му в ангелите. Това място, това сърце е самотно без смеха му, без игрите му..."
От мен зависеше явно да върна щурото хлапе вкъщи.

значи имало и други такива деца...
аз на моето все още не позволявам да избяга от вкъщи...ако го пусна, ще загина...
ето нещо красиво за теб

http://www.youtube.com/watch?v=LK4uZZZ0l_0

п.с. не мисля, че детето за което пишеш, е избягало..може би се е скрило някъде надълбоко и на тъмно ...може би светът на възрастните го е отблъснал...
и с моето така се случи...
поздрави!

Удоволствие за мен да чета!