Случаят направи ме свидетел неволен
на една случка - проста наглед.
Две деца тичаха със смях, на воля
и ближеха шарен сладолед.
Едното се спъна, сладоледа изхвърча
изяден не и до половината.
Другото, как мислите, жестоко се засмя
"Ставай!" и тичейки отмина.
Падналият стана и отиде при своята майка,
по бузите му имаше сълзи.
Но тя жадно слушаше някаква клюкарка,
и на сина си внимание не подари.
А той седеше там и мълчеше своята обида.
Не каза, че е паднал лошо
Сладоледа, че е изтървал в тревата.
Не се оплака, не захленчи й за още.
После майка му се разбърза за някъде,
хвана го за ръка и зад завоя се скриха.
Дали това дете ще осъзнае някога
колко мъжество и сила в немия му жест
                                                        се отразиха.