Ще те потърся с думите на мрака,
шепот на звезди ще ми приглася.
Луната знае как се правят приливи,
а аз знам да си говоря с луната.

Вика ми няма да прореже тишината,
по-скоро ще го украси с мълчание.
За да чуеш истински вечните неща
не е нужно да привличам внимание.

Нощта е моята приятелка сребърна,
и моето безсъние превръща на стих.
Колко много думи с нея отброихме,
и колко от моите сълзи тихи изпи?!

Нощта знае как се обича и вярва,
а аз на обич и вяра се учих от нощта.
Не се научихме със нея на врява,
не се научихме на паника и суета.

Затова и моят зов е звезден шепот,
магия лунна, заклинание за прилив.
Така ще те потърся и повикам. Тихо.
Луната, както вика окените пенливи...