Загиват звуците на планината
в дихание с цвят на синева.
В скали превръщат се нещата,
които значеха живот и свобода.

Затворник в мрачните недра
самотно разговаря със луната.
Най-здравата решетка - бялата вина
и съдникът най-строг - душата.

Влачат се мъглите нощем,
облечени в сенки на самодиви,
ала са пребити и безпомощни
и търсят сърце - да се скрият.

Страхливо окото се притваря
при всяка нежна слънчева атака.
Онзи, който сам се затваря,
присъда от друг не ще да дочака.