Когато надеждите пожълтеят
като листята в късното лято,
птицата в мен пресипнало пее
и в черна прах криле премята.

Когато вярата загуби синева,
иконите намръщено роптаят
и до вчера най-милите неща
с прозаична острота нападат.

Когато посивее гнева в ръката
като писмо, което си запалил,
остава в червените недра вината,
че свещта остава незапалена.

Когато прелее кафявото в очите,
то прелива от потоп самотен...
и какво като кафето завира -
присъдата е неизбежно доживотна.