Аз събирам пътеки в дланта си
и търся вярната от тях, едната,
която да бъде за мене звездата,
озарила и сълзи и смях.

Аз събирам пословици стари
и ги записвам в дневника от мама
в дневника на душата си,
за да разбера младостта си.

И събирам си камъчета обли,
трупам ги в килера на ръката си.
Понякога и камъка може да топли
ако последвал си мечтата си.

Мръщете се на моите колекции,
не ги разбирайте и ги отричайте.
На моят ден в жестоката прожекция
аз поне имам какво да обичам.

Старата ракла със зелените панти
на моето време е верен пазител,
скъсани са джобовете на моята чанта
и ми се смеят презрително.

Ала още и звезда не съм изгубила,
търкулнала се невидяна във прахта.
А знаете - звездите се търкулват
щом заплеснеш се по някоя лъжа.

И пътеките, и мъдростта и онези малки
късове от някоя вечна скала.
От тях аз огъня си вечер паля
и сядам над листята с писалка в ръка.