В неизреченото пространство между лицата ни
надвисват обидено въпросите неизбежни.
Кой от двама ни е по - смелия?! Кой ще сложи
края на това предълго, странно, нямо изречение?!

Смутени сенки се отръпват щом усетят допир
и бягат пак във спомена за онази топла вечер.
Времето е разтегливо понятие, мигът е пробив
в пространствата чудесни на нечудесната ни вечност.

Веселостта поляга като стар пияница на пътя,
не спи, ала заспива, а още не е умрял напълно;
намръщени лица със недоверие ще завият
една история кратка за времето надлъгано.

Игра на думи празни запълва дупки от куршуми
във цялостта на истината -  стената на абсурда.
Тишината подострена нaдвисва обидено над деня ни,
стрелките продължават неизреченото да натрупват.