Геометрия. Как я ненавиждам...
триъгълници, квадрати, многоъгълници,
а центъра на тежестта
се губи в един през нощта
и ти писва от формули и аксиоми.
Пуша на високия балкон,
загледана заспиващия град
и ме прегръща хлад.
Може и да сбърках, че пергела оставих във вкъщи,
може и да сбърках...
Геометрия? Отричам я.
Има само линии, кито те водят
в безкрая
Има само мистични сили,
които линиите чертаят.
Стига сметки и чертежи,
стига сложни фигури,
начертани с гняв и самота.
Хладна е нощта.
Пуша, увита в белия чаршаф
на невинността...