***** Спиш. На устните с полегнала усмивка. Спиш. Сънят изглажда тревожните ти бръчки. Казваш, че си ме сънувал... че на съм косите ми си милвал.   Не ме сънувай!   Кошмари нека да те будят, сънища за битки и борби, нека твоите нощи да тормозят.   Сънувай устремления!   Аз до теб съм истинска и тихо над съня ти бдя с усмивка, но не ме сънувай, не ме обличай в слабост. Подай ръка, ето ти рамо – шия ти знамето.   ***** Спи! Не ме сънувай, не искам това на сън стреми се към своята мечта и безумно чертай пътеки към деня, който е все още от тебе далеко сега.   Не сънувай косите ми, странния цвят, нито очите ми и  моя сладък аромат, не сънувай целувки несбъднати преди, въздишки, изтръгнати от горещи гърди.   Себе си прегърнал, смело, устремно нагоре, на сън прелитай над града ни, победите си гръмки, вихрени предвкусвай опитай сладостта пияна на смеха ни.   Сънувай крепости, завоювани, превзети и знамета с твоя герб от кулата развети, сънувай пътища и полети, и светли дни, една любов над сънищата ти ще бди.   ***** Не искам твоята тревога непонятна, префърцунените фрази празни. Не искам да те зная с коя си, не искам да ти режа крилата, не искам да търся във тебе онзи, когото да ръководя, не искам роби, не искам и господари. Птицата в тебе обикнах, не я заключвай в измисленото! Птицата в себе си – пусни нависоко, пътища нови и смели тя ще открие, пътища с немерени рискове, пътища трудни и истински. Тръгни по тях и хвани ме за ръка, не ме лъжи, че ще е лесно. Кажи: „Ще бъде трудно, ще бъде и болезненено, но искам да вървиш до мене!” Единствено така ще можеш да ме укротиш, да ме впечтлиш, да те обикна истински. Истините казвай ми открито, истории странни не измисляй, а ако някой ден от мен ти писне и искаш да останеш сам или да бъдеш някъде, със някой друг – кажи го простичко е честно. Така ще те обичам вечно.   *****   Разхождах се сама из тъмното, пресмятайки пропиляното. Колко много шансове  животът ни предлага, ала ние сме глупави и слаби, страхът парализира устреми, а ние все така изкусно лъжем себе си, че не си е струвало.   Как да не струва?!   Един поглед твой ми възражда смеха, бръчиците пътища чертаят нови, усмивката е тайната врата към невидяни хоризонти, ръцете ти опора са и са криле, в сърцето учестено бие пулса на вселената...   Как да не струва?   ***** Тревожно е времето в часовника ми, пътищата не са ли сънени вече, защо очите ми не са прозорци, усмихва ми се тъмната вечер. Стрелките в кръг обикалят тревожно, измачкаха на времето яката. Ключа на масата да сложа и да спя, кое време е станало. Ала сънищата стряскат се потни, от нечути викове на спирачки. Одеалото ми трепери самотно, на рамото ми утеха прикачило.   Стъпки познати, пулс като ламбада - бързо в кревата, направи се на заспала и почакай...   Познатите шумове, хлътва кревата, изстенва. Наместват те като възлавница... Тревогата изчезва, спиш... вече си цяла.   ***** Спи! Сънувай пожари! Тук съм, до теб съм и ще изгоря ако се налага.   Сънувай устремления!  Шия ти знамето над съня ти с усмивка притихнала. Шия ти знамето и с любовта над сънищата бдим..