"Любовта често е разбирана като движение, продиктувано от желание за преследване, но движението на любовта е винаги срещуположно на чуждото, за да се срещнат двете сред пътя и да остане там един миг, паметен и блестящ като самата вечност."



 Пътеки извират от мислите
като птици, родени в нощта
на стиховете ми недописани.
Очи затваря снежната луна.

До мен притихнало присядаш
и жестовете ми следиш с очи,
навярно се чувстваш подмамен
от моите горещи следи.

Идвай! Пътеките звездни
ще бъдат моите светли очи.
Довери им се! През тъмните бездни
те към те водят...върви!

Назад не се обръщай, не поглеждай!
Там едни очи като мъртви изглеждат.
Обърнеш ли се - ще ги съжалиш
и пътеките към мен ще затъмниш.


............................................................................

С коси, целунати от облаците бели,
с очи, докоснати от звезден прах,
през хаоса на всичките победи
вървиш към мене, прегърнала трепет.

Не виждаш ли как всичко трепери,
как смутено се моето време усмихва
и търси бръчица, в която да намери
малко покой, засрамено да притихне.

Ти вървиш към мене с поглед ясен,
украсила устните с усмивка чиста.
Аз отново съм силен, светът е прекрасен.
Посипва се нощта в сребристо...

Хубави стихове,благодаря ти.

Любовта е хубаво чувство, което ни кара да правим хубави неща...:)