Пред мене на екрана
сменят се любов и край.
Възраждания и смърт
редят се в пътя на живота.
Този филм безкраен,
прожекция твърде странна.
Увлича те в игра екрана,
а без билет си влязъл.
После ще плащаш,
каквото си изгледал.
Всичко ще сметнат -
не се притеснявай!

Този филм - и тъжен и смешен,
и екшън и отнесена драма.
И изборите грешни
и историята на двама.

Седя в салона, гледам
плача и се смея.
Тази страшна комедия.
А ми е студено някак
как да се сгрея.
Уж във филма сме,
а не като по филмите
се раждаме, умираме
мразим и обичаме.
Не като по филмите живеем,
а после ще ни сметнат изгледаното
и неизбежно е разплащането.

Някой в мрака ми пошушна:
"Зрител си, актьор си,
ала си и онзи, който
сцените избира,
артистите избира,
и измисля края.
Ще плащаш -
затова постарай се
той да бъде такъв, че
на касата после
да няма разочарования.
И не си смятай имането,
не се скъпи на нищо.
Гледай да не стане
твоята прожекция
и евтина и жалка.
И не забравяй
да се забавляваш!"

Пиша сцени от живота си -
захаросани срещи
солени целувки,
раждания и смърт.
Смях и болка, и път.

Успех!