В неделя сутрин, настроена мечтателно, усмихната тихо, с нежен стих....

                        Цветя от лед 

Зимата е засадила по стъклата ми цветя - красиви като вледенени мигове любов, раними като замръзнала в окото самота, тайнствени и бели като божи благослов.
Магически цветя, цветя вълшебно крехки заради вас света навън изглежда по-раним. Пред знамената високи на своите грешки очи да отворим и от сърце да си простим.
Зимата е засадила по стъклата ми цветя - чисти като мечтата, поседнала в детски очи, нежни като докосване на майчина ръка, искрени и светли като шепот на звезди.
Цветя от лед, цветя от студове, сгрейте ме! Покажете ми колко чисто може да бъде, от вашата тайнствена нежност, прелейте ми, за да стана пак цяла и своя да бъда.

На прозореца ти леден.
Да те гледам в нощната стая.
В миг , над тебе приведен.
-----------------------------------
Ами, блестяща си!
Като кристаЛИТЕ НА прозореца ти.
Не ми се сърди за това , че те "локализирах". Мислел съм си за теб, като съм минавал оттам. Желая ти хубави дни. Твой Пегас08.

Какво имаш предвид под "локализирах"? Ако е за това, че ме попита за крепостта, то далеч съм от идеята за сръдни. То въобще сърди ли се някой за подобно нещо? Ако ми кажеш "да" ще ахна от изненада. :)

Цветята докосвам с ръка,
милувката ми ги стопява.
Мога само да ги наблюдавам
в миг от нощната стая.

---------------------------------------------
Поканен си на дует ;)