Отново на нощта във часовете будни
продъних ушите с разкази за тебе.
Високите звезди вече не се чудят,
защо все по-често без сън осъмвам.

За тебе ветровете вече всичко знаят,
познават те до болка тъмните ъгли,
ледните ми цветя с мен заедно мечтаят
и те без тебе вече не биха могли.

Не биха могли да са, каквито са били,
а дали и въобще ще могат да останат.
Не било разумно и после щяло да боли?
Не! Не без теб светът ми ще престане...