Здравей, Мрак, мой стари приятелю...
Послушай, послушай с мен звука на мълчанието,
тишината крещи с гласовете на хиляди хора.
Послушай, докосни с мен звука на мълчанието,
в тишината, в мълчанието е скрито толкова много.
Послушай...
Послушай...
Послушай с мен звука на мълчанието.
Хората говорят без думи,
хората слушат без да чуват
и пишат песни, които пеят на ум,
защото в звука на мълчанието
се крие толкова, толкова много,
там крещят гласовете на хиляди хора.

Мой стари приятелю,
в главата ми има толкова много неща,
украсени със звука на мълчанието -
хиляди хора, а може би повече,
които някъде, някога, някак
са чули тишината.
Послушай, послушай, чуй...
Можеш ли?!
Оная синята линия в тебе крещи.
Послушай с мен! Вечния код разчети,
разхвърлян в звука на мълчанието.
Хората говорят без думи,
хората слушат, а не чуват
и пеят песни в ума си...
И ти ли си от тях?
Или ще поискаш да чуеш звука на мълчанието...
Ще чуеш ли вечността?

Един ден ще се събудиш в средата на пътя,
ще бъдеш сам с картините в ума си,
няма да имаш нищо друго, нищо...
Само един глас ще те попита:
Успя ли да чуеш звука на мълчанието?
И ще те върне назад през епохите
на твоите крайности,
ще те носи през хаоса на дните,
ще те върне до самия изход...
за да чуеш звука на мълчанието.
Дано тогава си разбрал урока
на оная синя линия
в себе си, оная линия линия мълчание...



Поздрав за всички със следващата песен. Не съм опитвала да я превеждам, просто ме вдъхнови. ;)

Пегс, дай идея за продължение (ако минеш насам)