Боже, страхувам се от себе си понякога,
на какво способни са ръцете ми,
тъй както за милувка са протегнати
така във миг нокти ще забият
в плътта на подреденото безвремие.
Очите ми усмихнати и топли
в миг могат всички бури да извикат
и да предизвикат невиждани потопи.
Шепотът ми нежен и лиричен,
като дъх изтръгнат от безсънието,
ще каже всички истини
и в сърцето на света ще ги забие.
Сърцето ми, което по детски обича
и търси във хората синьото,
и се разтуптява от дребните неща
за миг може да спре да обича
и да направи невъзможен света.
Пръстите, които все творят
и в танца си опианени са от радост,
така могат също мостове да рушат
без да срещат съвести и жалост.
На какво способна съм, Господи,
понякога се плаша от себе си...
----------------
Помогни ми в моите трудни избори,
помогни ми права да оставам винаги,
когато боли от лъжи и неискреност,
и откажа да нося етикета на силната.

На стъпките ситни в пътеките стръмни,
на тръпките сини в ръцете на бурите
помогни! И когато се изгубя в тъмното
пътя да намеря към стремежите - щурите.

Помогни ми, когато залитам нанякъде,
захласната в безпределието мамещо.
Бъди до мен, мълчаливо дай ми ръката си,
за да се хвана за нещо, да не пропадна.

Помогни ми, когато в мене злоба се ражда,
помогни ми да я премахна от душата си.
Когато прималяла умирам от болка и жажда
не позволявай да заложа за глътка смеха си.
-------------------
Думи кратки, изтървани по неволя
се забиха в редиците на радостта.
Господи, на теб сега се моля
не искай, не вземай ми смеха.
----------------------
Всичко има своя край, който бива
понякога весел.
Ще свърши и моята песен,
ще заглъхне гласа ми самотно
като отенък на ехо ненужно
от други епохи.
Ще свърши и моята жажда
да пия със шепи живота.
Ще свърши стремежа магичен,
който всреднощи ме буди
и ме подгоня със вихрите.
Ще свърши и моята кръв,
водопадите ще утихнат
и реката ще върне
началния си ритъм.
Само, моля се, Боже,
нека не свършва
нека не свършва 
смеха ми.
------------------------
Навън отново зима ще приседне
да поговори с моите первази
и ако със смях не я посрещна,
Господи, какво ще ми остане?!
-----------------------
Знам своите права над мен ще заявят
нагли и безчувствени още хиляди неща,
знам отново изненади ще се появят
и ще искат своето парченце от смеха.
Знам ще идват пак разочарования,
ще ме предават тези, на които вярвам,
ще се сблъсвам с толкова неправди
ще се изсмеят грозно над моите вярвания...
още толкова много пъти по пътя ми.
------------------------
Помогни ми тази болка да я изживея,
а не да се затварям в тиха злоба.
Искам, Боже, да не спирам да се смея,
да не не спирам да живея, Боже...
------------------------