За всичките лъжи и полуистини,
за всичките заричания - обети,
за всичките си грешки истински,
за всичко, което съм отнела.
За думите, които съм подостряла,
за думите, премълчани, неизречени,
за дните със сиво дамгосани,
за всички от мене изградени пречки.
За писмата със вчерашна дата,
за мечтите сини, за мечтите крилати,
за всичко, което съм взела и дала
за всичко, което избрала съм.
За всичко, за целия си свят,
за земята, за небето вътре в мен,
за всичко поемам отговорност,
за всичко съм помислила разумно,

а те обичам тъй безотговорно, тъй безумно...

-----

И няма как да се страхувам,
преградите, които изградих
как сама руша сънувам.
Сега прегради няма никакви.

И думите на хората отровни
вече в мене не пораждат смут.
Мога ли да бъда виновна
за това, че искам да летя.

И няма как да се откажа,
по пътя тръгвам леко.
Каквото е писано - ще стане,
но ако на място си остана,
заслушана във ветрове измамни -
ще стигна ли далеко?!

И няма път назад към нищото,
пътят кръстен е със твойто име.
Опитах се, повярвай ми, опитах
да не разбърквам света ти,
ала не успях премерено да те обикна -
сега просто съм твоя
и искам да ми бъдеш всичко.

И няма как да мисля вече за това,
колко време ще отнеме, колко ще боли,
защото се събуждам сутрин рано
и първата ми мисъл пак си ти.

----------

В най-тихите мигове на премълчаване,
когато горчат сълзите на странната луна
и безсънието преде одеала от мека самота,
тогава твоето име пронизва света
на най-тайните килии на разума.
Там съкилийници са му сините надежди и очаквания
А в непонятните и неразбираеми изречения
на онзи таен и странен език, който и двамата с теб не знаем,
а все на него си говорим,
крещи без звук една любов голяма.




Колкото и дълго да бъде стихотворението, то все е недостатъчно, за да разкрие всички тайни на душата ти...един живот не би бил достатъчен...

Поздрав за всички влюбени, независимо дали са до този, до когото искат да бъдат. Важното е да обичаме, защото света така е едно по-хубаво място.