Ако някой може нека ме обори,
с дни готова съм да споря,
за това, че сутрин рано
на границата между
деня и съня
се случват най-истинските мисли.

Когато още по клепачите ти лепне
сянката на хубавия сън
или мъглата на някой кошмар,
а изгрева те е пробудил
кое е името, което търсиш
в мислите си?

И нека някой да ми каже,
че това не е най-истинското име
на най-истинския човек.
Нека ми каже, че греша -
ще излъже себе си,
ще се излъже.

Първата ти мисъл -
тя е важна,
тя е истинска -
всичко друго е напразно -
съмнения, лутания и полуистини.
Капризи на ума.
Ала първата ти мисъл -
тя е чиста.
Тя е просто първа
и единствена.

Една усмивка в моите утрини
изгрява напоследък.
И денят ми тръгва
със усмивки.